На 16 януари тази година, Народното събрание прие Закона за маслодайната роза, който осем дни по-късно бе официално обнародван в Държавен вестник.
Данните сочат, че в момента у нас са засети около 45 000 декара рози, но още 10-12 000 декара са на дребни производители, които не попадат под никакви регулации.
Очакванията на законодателите са новите разпоредби и новият регистър да извадят на светло нелегалните в бранша.
Д-р Светла Николова, която вече 20 години наблюдава розопроизводството като собственик на фирма за биоетерично-маслени продукти, преработвател, производител, химик, има друго виждане за проблемите на сектора.
Светла Николова: „Не мисля, че новият закон ще промени в по-добра посока розопроизводството.“
„Свръхрегулацията и свръхрегистрацията няма да доведат до нещо добро, защото има много малки производители, които всъщност дори не са и производители в истинския смисъл на закона. Това са хора, които имат наследствени рози. Те ще се откажат, а земите им ще запустеят. Не казвам, че не трябва да има регулация, но е нужна повече гъвкавост”, убедена е доктор Николова.
А запустяването вече е факт, сигнализираха производители от Карловско. Те твърдят, че около 1/3 от насажденията с маслодайна роза в страната са изоставени. Експерти от Професионалната асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ) смятат, че делът на запуснатите градини с Rosa damascena Mill е между 30%-40%.
Приетият Закон за маслодайната роза включва създаването на точен регистър и цялостни проверки през следващите две години.
Според новите изисквания розопроизводителите имат срок до края на този април да подадат доброволно и безплатно заявления в службите по земеделие. Така ще се състави нов регистър и само включените в него ще имат право да продават своята реколта.
„Няма да се постигне по-голяма прозрачност, защото тези регулации не изолират фактора недобронамереност. Има много недобросъвестни изкупвачи. Преди 3 години беше бумът в цената на розата. Това всъщност беше изкуствено завишаване. Двама-трима изкупвачи в България вдигнаха цената, презапасиха се и има още от тогавашното розово масло. Впоследствие това доведе до спад на цените през следващите години“, твърди доктор Николова.
Преди три години изкупните цени на розата стигнаха своя пик от 6 лв./кг., а миналогодишните стойности варираха от 2,30 лв./кг до 2,60 лв./кг.
Според нея истинските проблеми в розопроизводството са други.
„Вече е мит, че хората стават рано сутрин в 5 часа. Рози вече се берат и в 12.00 часа, и в 14.00 часа, защото просто няма кой да го прави. Липсата на работна ръка не е проблем само в розопроизводството. Просто хората ги няма и те няма да се върнат заради повечето бюрокрация„, убеден е розопроизводителят.
Тя дава за пример Турция, където никога не е имало кооперации, всичко е частно.
„Там семейството се събира и заедно отглежда своята продукция. Докато тук какво се случва? Например някой, който няма да може да се регистрира, ще предпочете да се откаже, отколкото да се натоварва финансово и административно с дейности, които не съответстват на възможностите му. Дестилериите и преработвателите няма да имат капацитета да си съберат розите, защото това е ръчен труд. В друго производство ще си купите машина, но тук не става без хора“, казва д-р Николова.
